Възходът на цената на живия труд
Постановка
По мотив плана на държавен Бюджет ’26 представители на разнородни бизнес организации в страната се надпреварваха да чупят ръце и да потвърждават по какъв начин така наречен разсипничество на държавното управление и неудържимото разпределяне на пари ще нокаутира бизнеса. „ Убедителните “ им доказателства се свързваха с това, че изпреварващите разноски за труд, които започват от заетите лица в публичния бранш и повличат заплащанията в индустриалния бранш, ще обезсилят икономическите организации, ще се нароят банкрути и ще се сгромоляса цялата стопанска система.
В актуалната записка се прави опит за относителен междустранов разбор в границите на Европейски Съюз, обвързван с прираста на разноските на труд. Сравненията се вършат със страните, които преди 90-те години на предишния век бяха членки на Съвет за икономическа взаимопомощ, а по-късно се включиха в Европейски Съюз. Те са общо 9 страни: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Четири от тези страни (EE, LT, LV и SK) са към този момент членки на еврозоната. България към момента заема междинно състояние.
Използваната първична информация е напълно от Eurostat.
Динамика на трудовите разходи
Eurostat следи регулярно годишния приръст на разноските за труд [1] в границите на така наречен процедура за макроикономическите несъответствия [2].
На Фиг. 1 е показана агрегираната динамичност на трудовите разноски за три групи страни и България, за последната декада.
Годишните прирасти на трудовите разноски за България (най-горната линия) и за еврозоната (най-долната линия) са непосредствено почерпени от Eurostat. Показателите за другите две групи страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - тези, които са членки на еврозоната (EE, LT, LV и SK) и тези, които са към момента в дерогация (CZ, HU, PL и RO), са пресметнати посредством непретеглено приблизително аритметично осредняване на индикаторите по страни.
Прирастите на трудовите разноски, показани на Фиг.1, са прекомерно лабилни през годините. Видимо, като предписание, повишаването на трудовите разноски, което корелира непосредствено с прираста на заплащането на труда, не следва постоянен времеви ход, а се колебае сензитивно във времето. По-ниският приръст към избрана година е последван от възходяща промяна в идващите години и назад. Трендовете обаче са задоволително показателни. Това е повода, заради която акцентът във Фиг. 1 е подложен върху трендовете на изменение на трудовите разноски.
При всички отразени групи страни се наблюдава
ясно изразен тренд
на открояващо се изпреварващо покачване на разноските за труд, респ. на заплащането на труда. По-сдържани са темповете на приръст на разноските за труд в еврозоната като цяло, само че в страните от ЦИЕ годишните прирасти на заплати през последните 4-5 години доближават до 10-12% годишно! Динамиката в България следва общия ход, само че с минимално превишение.
Показателно е разликата в положението на страните в еврозоната (EE, LT, LV и SK) спрямо тези, които са в дерогация (CZ, HU, PL и RO). В началото на интервала динамичността на заплащането на труда в страните от еврозоната надвишава тази в страните с дерогация, само че през втората половина на обсъждания интервал наредбата се трансформира. Промяната подхожда на логиката на участието в еврозоната. При включване към еврозоната директното преливане на резултати в еврозоната влияе върху подоходната политика в новоприетите страни-членки в еврозоната и темповете на приръст на заплащането на труда в тези страни се форсира. С времето настава самобитно уравновесяване и стартират да работят не сравнителните, а същностните фактори за приръст на разноските за труд. Това е повода, заради която в края на интервала наклонът на двете криви (синята и зелената) се изравнява. По-различно е положението в страните с дерогация, където линията на тренда е доста по-изравнена, т.е. прирастът на заплащането на труда следва избрана устойчива и релативно изравнена във времето динамичност.
Факторите, които въздействат
върху изпреварващия приръст на разноските на труд, са главно четири.
Първо, по-бързият приръст на трудовите разноски е тласък и принуждава икономическите сътрудници да усъвършенстват производствата си и да се насочват към потреблението на все по-производителни технологии, при понижаване на директното трудово ангажиране и присъединяване.
Второ, задачите на държавното управление при провеждането на подоходна политика включват и регулацията на общественото разслоение в обществото. Принципите се координират с преобладаващите разбирания за обществена правдивост в обществото. Високите приходи се натрупват в пластове, които са свързани с ръководството на капитала и те значително остават встрани от регулационните ограничения на държавното управление.
Трето, не са за занемаряване и целенасочените дейности на профсъюзните организации, които имат претенциите да съставляват нискодоходните сегменти от популацията.
Четвърто, в страните от ЦИЕ, които се включиха в Европейски Съюз в началните години на настоящия век с релативно ниска степен на действителна икономическа конвергенция, работи наклонност към равнене на изискванията на труд и на възнаграждение на труда в границите на Европейски Съюз и на еврозоната. Подобен тип социално-икономическа гравитация следва избрана логичност, при която първоначално се изравняват изискванията на труд и възнаграждение на труда, а по-късно се задейства икономическата логичност, която следва разликите в продуктивността на труда в обособените групи страни;
Заключение
Изпреварващият приръст на цената на живия труд не е специфичност на днешното време, а трайна и утвърждаваща се перспективна наклонност. При бурното нахлуване на актуалните технологии в производството и абсорбацията на нововъведения включително и на основата на изкуствен интелект, присъединяване на живия труд в непосредственото произвеждане ще се прави оценка все по-стойностно.
Официалните представители на разнообразните бизнес организации у нас не употребяват аналитични оценки и учредения при отстояването на избрани хрумвания и позиции. Те живеят с мисълта, че обществото е длъжно да им обезпечава парникови условия за битие. Нерядко се чуват гласове, че само и единствено бизнес организациите обезпечават социално-икономическия напредък и всички останали пластове от обществото са надали освен потребители на материални богатства - позиция, която е напълно архаична и окончателно изживяна.
Проблемът със структурата на индустриалните разноски не е в изпреварващия приръст на цената на живия труд, а в усъвършенстването на индустриалните връзки в границите на преобладаващите технологически развития. Успешното преживяване в актуалния промишлен свят е в своевременната рационализация на производството, в провеждането на дейна иновационна и капиталова политика, в възобновяване и осъвременяването на индустриалните благоприятни условия предвид на поддържане на задоволително ниво на конкурентоспособност в бурно развиващия се свят.
Икономически живот
[1] Nominal unit labour cost per hour worked;
[2] MIP (Macroeconomic imbalance procedure);
По мотив плана на държавен Бюджет ’26 представители на разнородни бизнес организации в страната се надпреварваха да чупят ръце и да потвърждават по какъв начин така наречен разсипничество на държавното управление и неудържимото разпределяне на пари ще нокаутира бизнеса. „ Убедителните “ им доказателства се свързваха с това, че изпреварващите разноски за труд, които започват от заетите лица в публичния бранш и повличат заплащанията в индустриалния бранш, ще обезсилят икономическите организации, ще се нароят банкрути и ще се сгромоляса цялата стопанска система.
В актуалната записка се прави опит за относителен междустранов разбор в границите на Европейски Съюз, обвързван с прираста на разноските на труд. Сравненията се вършат със страните, които преди 90-те години на предишния век бяха членки на Съвет за икономическа взаимопомощ, а по-късно се включиха в Европейски Съюз. Те са общо 9 страни: България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Четири от тези страни (EE, LT, LV и SK) са към този момент членки на еврозоната. България към момента заема междинно състояние.
Използваната първична информация е напълно от Eurostat.
Динамика на трудовите разходи
Eurostat следи регулярно годишния приръст на разноските за труд [1] в границите на така наречен процедура за макроикономическите несъответствия [2].
На Фиг. 1 е показана агрегираната динамичност на трудовите разноски за три групи страни и България, за последната декада.
Годишните прирасти на трудовите разноски за България (най-горната линия) и за еврозоната (най-долната линия) са непосредствено почерпени от Eurostat. Показателите за другите две групи страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - тези, които са членки на еврозоната (EE, LT, LV и SK) и тези, които са към момента в дерогация (CZ, HU, PL и RO), са пресметнати посредством непретеглено приблизително аритметично осредняване на индикаторите по страни.
Прирастите на трудовите разноски, показани на Фиг.1, са прекомерно лабилни през годините. Видимо, като предписание, повишаването на трудовите разноски, което корелира непосредствено с прираста на заплащането на труда, не следва постоянен времеви ход, а се колебае сензитивно във времето. По-ниският приръст към избрана година е последван от възходяща промяна в идващите години и назад. Трендовете обаче са задоволително показателни. Това е повода, заради която акцентът във Фиг. 1 е подложен върху трендовете на изменение на трудовите разноски.
При всички отразени групи страни се наблюдава
ясно изразен тренд
на открояващо се изпреварващо покачване на разноските за труд, респ. на заплащането на труда. По-сдържани са темповете на приръст на разноските за труд в еврозоната като цяло, само че в страните от ЦИЕ годишните прирасти на заплати през последните 4-5 години доближават до 10-12% годишно! Динамиката в България следва общия ход, само че с минимално превишение.
Показателно е разликата в положението на страните в еврозоната (EE, LT, LV и SK) спрямо тези, които са в дерогация (CZ, HU, PL и RO). В началото на интервала динамичността на заплащането на труда в страните от еврозоната надвишава тази в страните с дерогация, само че през втората половина на обсъждания интервал наредбата се трансформира. Промяната подхожда на логиката на участието в еврозоната. При включване към еврозоната директното преливане на резултати в еврозоната влияе върху подоходната политика в новоприетите страни-членки в еврозоната и темповете на приръст на заплащането на труда в тези страни се форсира. С времето настава самобитно уравновесяване и стартират да работят не сравнителните, а същностните фактори за приръст на разноските за труд. Това е повода, заради която в края на интервала наклонът на двете криви (синята и зелената) се изравнява. По-различно е положението в страните с дерогация, където линията на тренда е доста по-изравнена, т.е. прирастът на заплащането на труда следва избрана устойчива и релативно изравнена във времето динамичност.
Факторите, които въздействат
върху изпреварващия приръст на разноските на труд, са главно четири.
Първо, по-бързият приръст на трудовите разноски е тласък и принуждава икономическите сътрудници да усъвършенстват производствата си и да се насочват към потреблението на все по-производителни технологии, при понижаване на директното трудово ангажиране и присъединяване.
Второ, задачите на държавното управление при провеждането на подоходна политика включват и регулацията на общественото разслоение в обществото. Принципите се координират с преобладаващите разбирания за обществена правдивост в обществото. Високите приходи се натрупват в пластове, които са свързани с ръководството на капитала и те значително остават встрани от регулационните ограничения на държавното управление.
Трето, не са за занемаряване и целенасочените дейности на профсъюзните организации, които имат претенциите да съставляват нискодоходните сегменти от популацията.
Четвърто, в страните от ЦИЕ, които се включиха в Европейски Съюз в началните години на настоящия век с релативно ниска степен на действителна икономическа конвергенция, работи наклонност към равнене на изискванията на труд и на възнаграждение на труда в границите на Европейски Съюз и на еврозоната. Подобен тип социално-икономическа гравитация следва избрана логичност, при която първоначално се изравняват изискванията на труд и възнаграждение на труда, а по-късно се задейства икономическата логичност, която следва разликите в продуктивността на труда в обособените групи страни;
Заключение
Изпреварващият приръст на цената на живия труд не е специфичност на днешното време, а трайна и утвърждаваща се перспективна наклонност. При бурното нахлуване на актуалните технологии в производството и абсорбацията на нововъведения включително и на основата на изкуствен интелект, присъединяване на живия труд в непосредственото произвеждане ще се прави оценка все по-стойностно.
Официалните представители на разнообразните бизнес организации у нас не употребяват аналитични оценки и учредения при отстояването на избрани хрумвания и позиции. Те живеят с мисълта, че обществото е длъжно да им обезпечава парникови условия за битие. Нерядко се чуват гласове, че само и единствено бизнес организациите обезпечават социално-икономическия напредък и всички останали пластове от обществото са надали освен потребители на материални богатства - позиция, която е напълно архаична и окончателно изживяна.
Проблемът със структурата на индустриалните разноски не е в изпреварващия приръст на цената на живия труд, а в усъвършенстването на индустриалните връзки в границите на преобладаващите технологически развития. Успешното преживяване в актуалния промишлен свят е в своевременната рационализация на производството, в провеждането на дейна иновационна и капиталова политика, в възобновяване и осъвременяването на индустриалните благоприятни условия предвид на поддържане на задоволително ниво на конкурентоспособност в бурно развиващия се свят.
Икономически живот
[1] Nominal unit labour cost per hour worked;
[2] MIP (Macroeconomic imbalance procedure);
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ